Paypers.com интервюира Георги Пенев, директор на Българската финтех асоциация, за да научи повече за тенденциите, които определят българската финтех екосистема днес.
Акцент върху финтех образованието, активно насърчаване на дискусиите в обществото по Стратегията за цифрови финанси за ЕС, страст и талант - това са само няколко съставки, които правят България най-ревностно пазеното финтех бижу в Югоизточна Европа. IRIS Solutions e сред петте български финтех компании, чието развитие Георги Пенев препоръчва да се следи.
- Георги, в началото на лятото посетихте Амстердамската финтех седмица. Как възприемате европейския финтех пейзаж след като изслушахте някои от презентациите и как е позициониран българският финтех сектор в тази екосистема?
- Несъмнено европейският финтех пейзаж може да се счита за недоразвит в сравнение с пазарите в САЩ и Азия. Важно е обаче да се отбележат добрите примери за финтех екосистеми в целия ЕС и, разбира се, многобройните възможности за растеж.
Лично аз съм повече от доволен, че не само частният финтех сектор в ЕС процъфтява, но също така усещаме силен тласък, идващ от Европейската комисия, за насърчаване и развитие на дигиталните финанси в рамките на ЕС.
Радвам се, че към 2021 г. България е не само на върха на най-близките дестинации за финтех в ЕС, но е и най-бързо развиващият се финтех център в Югоизточна Европа (ЮИЕ). Имаме много финтех компании и разпознаваеми финтех решения, опериращи по целия свят, които успешно се конкурират с гигантите Revolut, N26, Wise и т.н.
Вярвам, че в центъра на този успех е нашата образователна система. Имаме 57 университета и над 30 частни софтуерни училища. Във всеки момент има над 10 000 студенти по компютърни науки и поне толкова по финанси, бизнес и администрация.
Освен това искам да поставя специален акцент върху финтех образованието в България. Тази година, за втори път, ние стартираме магистърска степен по финтех, заедно с най-стария университет в България - Софийския университет. Програмата включва най-високо ниво на преподаване на финанси, инвестиции в симбиоза с примери от реалния живот, с финтех истории за успех и успешни бизнес модели. Програмата е последвана от финтех хакатон, който привлича всички студенти, интересуващи се от финтех, като им дава възможност да превърнат финтех мечтите си в реалност. През 2020 г. магистърската програма пи финтех беше най-популярната програма във Факултета по бизнес администрация на Софийския университет. В допълнение представители на Българската финтех асоциация посещават редовно всички български университети, които преподават финанси, за да разпространяват информация за финтех. Миналата година успяхме да достигнем до над 250 студенти. Образователните усилия на асоциацията наскоро бяха наградени и признати и тя бе приета за член на Международното финансово образование към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Сравнително бързо набираме скорост сила и усилията ни се признават и на наднационално ниво. Например през 2020 г. организирахме втората най-посещавана обществена дискусия относно Стратегията за цифрови финанси на ЕС. В крайна сметка изпратихме резюме на българската позиция до Европейската комисия, която в крайна сметка включи всичките 5 точки, за които настоявахме. Така една от най-малките държави от ЕС успя да допринесе за създаването на програмата за цифрови финанси в Европа.
- Каква роля играе финтех за икономиката на вашата страна? Включен ли е финтех в дневния ред на вашето правителство?
- Финтех секторът в България е само малка част от нашата икономика със 125 компании и малко над 8 000 заети в бранша. Въпреки това през 2019 г. те генерираха повече от 1 милиард лева (над 500 милиона евро), което представлява около 1% от българската икономика през 2019 г. Най-важното - 84 от финтех компаниите са българска собственост, 50% от тях имат сериозен експортен потенциал.
Несъмнено страната ни и бизнес климатът са много атрактивни за привличане на директни чуждестранни инвестиции. На територията на страната оперират около 40 офиса на световни финтех компании, сред които Paysafe, Experian, Emerchantpay, Commerzbank, Bunq, Tide, Uber Finance, Crypto.com, Leno и много други други.
Що се отнася до регулацията- всички свързани с финтех европейски закони са транспонирани в българското законодателство, включително PSD-2, PCI-DSS и др. Българският финтех сектор се регулира главно от Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, които наблюдават съответно банковия и небанковия финансов сектор в страната. Последният възприема финтех като част от своята стратегия и дори създаде център за иновации, който да помогне за по-нататъшното развитие на небанковия сектор. Министерството на финансите наскоро обяви, че се създава регулаторен сандбокс за банковия сектор (най-вероятно с помощта на Българската народна банка). Освен това финтех сега е съществена част от Стратегията за финансова грамотност в България, което означава, че дигиталните финанси ще бъдат изучавани от всички възрасти в цялата страна.
Всичко по-горе показва, че бавно, но уверено нашето правителство взема предвид развитието на сектора на дигиталните финанси и е готово да се съобрази с частния сектор, за да бъде в челните редици на еволюцията на финтех.
- Що се отнася до финтех плащанията, кои са сегментите с най-голям потенциал във вашата страна и защо?
- Тази година ние публикуваме третия си годишен финтех доклад, който обхваща всички 125 финтех компании, финтех събития и инициативи в бранша. Според българския Fintech Mapping 2020 най-развитият финтех сегмент е плащания/ фактуриране, следван от кредитни и капиталови пазари. В голяма степен виждаме огромен потенциал за развитие на застрахователния сектор, както и на сектора управление на лични финанси и финтех решения за недвижими имоти. В допълнение, Regtechs се увеличава и решенията за управление на богатството стават все по-популярни. Лично аз обаче вярвам в блокчейна и способностите му да променя финансовия пейзаж. Чудесен пример за това е LogSentinel, компания, която използва технологията блокчейн за решения за киберсигурност, предназначени да предпазват от пробиви на данни и вътрешни атаки, както и да гарантират по-високо ниво на съответствие със законовите стандарти и разпоредби.
- Как виждате отношенията между банките и финтех играчите в България? Кои са най-големите предизвикателства, които стоят на пътя на банковите иновации?
- Банките в България бързо наваксват. Независимо дали е заради пандемията на COVID или просто заради предпочитанията на клиентите им и конкуренцията на финтех, сега виждаме почти всички български банки, предоставящи някакъв вид дигитални портфейли. По същия начин традиционните финансови институции проявяват повишен интерес към новосъздадените финтех решения. Освен това има няколко банки с инициативи, които да помогнат за по-нататъшното развитие на екосистемата чрез иновационни центрове и ускорители. Такива примери са Elevator lab на Райфайзенбанк България, OTP Lab и др. Като цяло отношенията се развиха през годините и банките, и финансовите институции се разбират и приемат жизненоважната роля на другите в развитието на българския финансов сектор.
- Кои са най-добрите 5 финтех технологии, които наблюдавате в България? Какво е общото между тях?
Трудно е да откроя само 5, но ако трябва да посоча толкова, ще кажа следното.
Определено ще следя отблизо Payhawk, който наскоро приключи инвестиция от серия А на стойност 20 милиона щатски долара.
Второ, щях да гледам Cashwave, Phyre, Notolytix и LogSentinel, които предлагат първокласни финтех решения, които се конкурират успешно със компании от ЕС.
Не на последно място, бих посочил Iris Solutions, лицензирана PSD-2 фирма, с невероятен продукт, който показва реалните ползи от отвореното банкиране.
Разбира се, има много по-известни компании със светло бъдеще като Paynetics, iCard, ePay, Evrotrust и др.
Мога само да се гордея, че бях избран да бъда представлявам всички тези фирми и цялата екосистема. Искрено се надявам, БФА да отговаря на техните бързи темпове на растеж и да запази устойчивата си роля на фасилитатор в най-бързо развиващата се финтех екосистема в региона на ЮИЕ.
Оригиналния материал виж тук.